Ние от Без опаковка смятаме, че консумирането на жива – непреработена и опакована от корпорации храна,  ни помага да не приемаме  изкуствени  консерванти, оцветители, овкусители и други “Е-та”; трансмазнини (частично хидрогенирани масла), прекомерно много сол и захар, за които дори не подозираме, че са добавени.  Вярваме, че живот #безопаковка е повече от половината извървян път към по-здравословен начин на живот.

Представяме ви едно изключително информативно видео на д-р Мая Адам, лектор от Станфордски медицински университет, за причините и последствията от консумацията на преработени и опаковани храни.

 За тези, които английският е недостъпен, предоставяме пълен превод на български език, а за тези, които в момента не могат да отделят време, ето няколко извадки от текста:

…“След Втората световна война, технологичните постижения в хранителното производството доведоха до нова ера, която се характеризира със свръхизобилие на нескъпа храна и относително ниска физическа активност. В следващите десетилетия други социално-културни промени допълнително промениха начина, по който ядем. Значителен брой от жените, които по-рано контролираха приготвянето на храната в средното семейство, се превърнаха в работна сила. Бизнесът с преработени храни започна да се възползва от нуждата ни от бърза и удобна храна. Това означава, че по-малко ястия ще се готвят у дома, а след като полуфабрикатите съдържат повече калории от домашно приготвените ястия, средният калориен прием на човек се увеличи рязко”…

…”Изненадващо, някои експерти изчисляват, че едва 1/6 от захарта идва от десертите или от храни, които смятаме за сладки. Повечето от захарта идва под формата на силнопреработени храни и подсладени напитки.…”

…”Когато хората влизат в магазина, за да си купят нетрайни изделия като мляко или яйца, най-прекият път до тях обикновено е препречен от най-тежко преработените храни, например от корнфлейксове, чипсове или газирани напитки. В много държави, хранителният маркетинг днес е голям бизнес. Само в САЩ се изразходват милиарди долари за изграждане на лоялност към марката и за позициониране на високопреработените стоки на първо ниво по рафтовете, така че лесно да ги достигаме. Така става доста трудно да си тръгнем от магазина само с млякото и яйцата, заради които всъщност сме влезли”…

…”храната трябва да е жива и да може в крайна сметка да умира. Ако храната не умира, това трябва да ни безпокои – тя е прекалено преработена, хипо-преработена”…

…”Добавените минерали и витамини не превръщат храната в здравословна. Всъщност нездравословните храни съдържат добавени минерали и витамини, защото производителите знаят, че това увеличава продажбите и за потребителите, грижещи се за здравето си”…

 …”Един от най-добрите показатели за здравословна диета е дали е сготвена от човешко същество или от голяма корпорация. Причината е, че когато аутсорсваме приготвянето на храната ни към големите компании, те я готвят по определен начин, който не е много здравословен. Те използват в пъти повече сол, мазнини и захар – със сериозно влияние върху здравето. Те използват и възможно най-евтините суровини – техният бизнес модел е да започнат с най-евтината храна и да я преработят максимално, правейки привлекателни солта, мазнината и захарта”…

…”И най-накрая нека знаем, че има преработени храни, които се представят за здравословни. Това са продукти със синтетични съставки, добавени след рафинирането и се прави, само за да изглеждат здравословни пред загрижения за здравето си потребител. Важно е да помним, че повечето питателни храни като да речем броколите, не идват в опаковки, които да ни казват колко са добри за здравето”…

…“Ние, родителите в света, имаме специален вид потребителски достъп, тъй като потребители са собствените ни деца. Докато те порастват, ние ги виждаме редовно и макар нашата кампания да не е така бляскава и цветна в сравнение с рекламите в света около тях, и нашата кампания може да бъде доста мощна.

Например: ако те виждат как ние обичаме плодове и зеленчуци, тогава ние рекламираме тези храни към нашите деца. Ако през повечето време избираме по-малко преработени храни и ако намираме начин да се отбием до места, в които храната расте или се отглежда по-близо до дома ни, тези наши действия вероятно ще имат въздействие върху техния избор в бъдеще. Ако наблизо има фермерски пазар, водете децата си там. Ако имате място до прозореца, засадете нещо, което по-късно можете да изядете заедно с децата си. И говорете с тях, обяснявайте им на разбираем за тяхната възраст език, че рекламите понякога правят нещата да изглеждат по-добре, отколкото са всъщност – и че рекламите погат да ни накарат да искаме неща, от които нямаме никаква нужда и които дори не са добри за нас. Показвайте им примери, нека бъдат забавни и добросърдечни. Опитайте да ограничите достъпа им до екранни реклами за преработени храни“…



 Пълен превод на видеото

„Преработените храни срещу хранителните потребности“ д-р Мая Адам, Станфордски медицински университет – лектор

 ИСТОРИЯ НА ЗАТЛЪСТЯВАНЕТО

Човешкото тяло зависи от храната. Някога недостигът на храна е бил основна грижа.

(плакат: „Храната ще спечели войната. Дойдохте, търсейки свобода – сега трябва да помогнете да я запазим. Съюзниците се нуждаят от пшеница, не хвърляйте нищо!“)

 След Втората световна война, технологичните постижения в хранителното производството доведоха до нова ера, която се характеризира със свръхизобилие на нескъпа храна и относително ниска физическа активност. В следващите десетилетия други социално-културни промени допълнително промениха начина, по който ядем. Значителен брой от жените, които по-рано контролираха приготвянето на храната в средното семейство, се превърнаха в работна сила. Бизнесът с преработени храни започна да се възползва от нуждата ни от бърза и удобна храна. Това означава, че по-малко ястия ще се готвят у дома, а след като полуфабрикатите съдържат повече калории от домашно приготвените ястия, средният калориен прием на човек се увеличи рязко.

(диаграма: „Прием на калории и затлъстяване в САЩ“, 1960 – 2010 , дневен калориен прием / затлъстяване при 20-74-годишните)

 Академичните проучвания в интердисциплинарната област на храната и здравето, като проследените от Майкъл Полън, третират подробно значението на тази промяна в културата върху начина, по който се храним днес.

 Майкъл Полън, професор по журналистика, Калифорнийски университет в Бъркли:

Дотолкова, доколкото „аутсорсваме“ (получаваме отвън) нашата храна, първо – ядем по-нездравословна храна с повече сол, мазнина и захар. Но също така ядем повече, тъй като преработената храна често е представена като „леко похапване“ и се маркетира към нас като начин да ядем непрекъснато през деня.

 [Мая Адам] Промените в начина, по който ние като общество се хранехме, доведоха до превръщането на затлъстяването в хронично заболяване с точно определени последствия за здравето. Изработени са медицински препоръки, с които се опитваме да се справим с тази нарастваща здравна криза.

 През втората половина на 20 век много внимание се отделяше на намаляването на наситените мазнини и на общите мазнини в нашата диета.

(надпис: опаковка на дресинг за салата „без мазнини“)

(надпис: опаковка на кашкавалени слайсове „без изкуствени аромати“, „от 2% мляко“, „45 калории на слайс“)

(надпис: опаковка на нарязан салам „пуешки пеперони“ за пици и разядки – „70% по-малко мазнини от обикновените пеперони“)

(надпис: опаковка на бекон – общо мазнини 4 г 6%, наситени мазнини 1.5 г 8%, трансмазнини 0 г)

 Индустрията на преработените храни реагира, като ни даде това, което искахме. Но тя все още имаше неотменния интерес да продава своите продукти и намери други начини, за да бъдат те вкусни дори с намалени мазнини. Един от начините е, като добавят значително повече захар и други нейни форми, като царевичен сироп, в почти всичко, което ядем.

(надпис: опаковки на йогурт и на хлебчета)

 Това не само направи по-привлекателни храните с намалени мазнини, но увеличи и техния живот по рафтовете. Хранителната индустрия получи мощен стимул да добавя царевичен сироп и други подсладители в опакованите храни. В резултат нарасна приемът на прости захари, което нагнети съвременната ни епидемия от затлъстяване и диабет.

 Тези промени в модела на потребление на храни ни доведоха до повратен момент, в който физиологичната адаптация, способността ни да съхраняваме енергия под формата на мазнина, стана дезадаптивна. Балансът между наличието на храна и енергийните разходи е разрушен. Имаме експоненциален растеж на случаите на затлъстяване през последните 60 години – епидемия, която Световната здравна организация нарече „световна криза на общественото здраве“.

 ЗАХАР

През последните 60 години количеството захар, потребявана в типичната западна диета, нарасна сериозно. Значителен ръст на потреблението на захар е документирано в повечето страни, където силно преработените храни са станали леснодостъпни.

(диаграма: „Потребление на захар в САЩ, 1935 – 2005 г.“, фунтове добавена захар годишно)

 Изненадващо, някои експерти изчисляват, че едва 1/6 от захарта идва от десертите или от храни, които смятаме за сладки. Повечето от захарта идва под формата на силнопреработени храни и подсладени напитки.

(диаграма: „Източници на добавена захар“: преработена храна, газирана напитка, десерт. Източник: д-р Робърт Лустиг, Институт за отговорно хранене)

 Много хора започват да разбират необходимостта да намалят своя захарен прием, за да поддържат здравословно телесно тегло. Все още обаче не е достатъчно известно, че захарта – под формата на разнообразни псевдоними – се влага в много храни, в които изобщо не очакваме тя да се съдържа. Неща като опаковани хлебчета, подправки, чипс, сосове и салатени дресинги.

(надписи: нектар от агаве, ечемичен малц, тръстикова захар, рожков сироп, декстран, декстроза, малтоза, малтодекстрин, кристали Флорида, плодов сок, галактоза, глюкоза, лактоза, златен сироп, фисокофруктозен царевичен сироп, кленов сироп, оризов сироп, паноча, кафява захар, меласа, мед, малцов сироп и др.)

 През 2015 година Световната здравна организация издаде нови Насоки, в които силно се препоръчва приемът на захар за всички възрастни и деца да се намали под 10% от всички приети калории. Тези препоръки продължават с по-нататъшно намаляване на захарния прием до под 5% от всички калории, което ще доведе до допълнителни ползи за  здравето.

 Препоръките са за свободните захари – тези, които се добавят към храните от производителя, от готвача или от потребителя, както и тези, които естествено присъстват в меда, сиропите и плодовите сокове. Но те не касаят свойствената захар, която се намира в целите плодове и зеленчуци. Световната здравна организация не разполага с информация за доказателства, обвързващи консумацията на свойствена захар с неблагоприятни ефекти за здравето. Захарта, която се съдържа в млякото, също е изключена от петте процента.

 (надпис: 2 000 калории на ден)

За средния пълнолетен човек, потребяването на 2000 калории на ден и намаляването на захарния прием до 5% означава, че в идеалния вариант не повече от 100 калории дневно биха идвали от свободни захари. Тъй като тези захари дават 4 калории енергия на грам, това може да преведем като 25 грама свободна захар, или 6 чаени лъжички.

 Шест чаени лъжички звучи доста щедро, ако си ги представим като буквално взимани от захарницата. Но ако се вгледате в етикетите на повечето опаковани храни, числата започват да се увеличават невероятно бързо. Така например, половин купичка органични гранули съдържат 16 грама или 4 чаени лъжички захар. Ако за закуска добавим към корнфлейкса и половин купичка обикновен подсладен йогурт, ще добавим още 4 лъжички захар – и вече сте надвишили препоръчания дневен захарен прием с 2 пълни лъжички още преди да излезете от къщи!

 Нараства разбирането, че трябва да намалим приема на захар. Но все пак има и обратна страна – да сатанизираме захарта по начина, по който направихме с диетичните мазнини. Ако акцентираме само нуждата да намалим захарния прием, без едновременно с това да контролираме и балансираме диетата си като цяло, рискуваме да изпаднем в ситуация, в която мазнините и животинските протеини ще се считат от хората за „свободна храна“. И промишлеността на преработените храни отново ще навлезе със супер оферти.

 [Майкъл Полън]

Интересно е да се вгледате в проучване и да видите как напрежението се променя – от мазнината като зло към захарта като зло. Вече преодоляхме това с мазнината: оказа се, че тя не е това зло, за което я мислехме и не тя е тревожното в диетата. Всъщност нашата мания по мазнините ни докара до трансмазнините, които са действителното зло. Така че съм много предпазлив, преди да фокусирам внимание само върху един хранителен елемент.

 Захарта е част от човешката диета от много отдавна и се цени от хора по целия свят, вкусът й е харесван и това е заслужено. Но приемаме твърде много и определено мисля, че трябва да понамалим. Компаниите трябва да оповестяват добавената захар, свързана с преработените храни. Загрижен съм също така, че се влага захар и в продукти, които никога преди това не са били подслаждани – като хляб и подправки от всички видове. Защото ако слагате повече захар, продавате повече от продукта. Трябва да разбираме това.

 Но то не обяснява всичко за диетата.

 ВЪГЛЕХИДРАТИ

Нутриентите – хранителните вещества – не са създадени като равноправни, особено когато говорим за ефекта им върху здравето ни. За по-добри хранителни навици и дълговременно здраве, нека насочим вниманието си от нутриентите към храните.

 [Майкъл Полън]   Идеята да се вгледаме в храните, вместо в нутриентите, е много важна. И лекарите трябва да говорят с пациентите си за храни, макар и като учени и изследователи да виждат нутриенти през храните. Ако изучавате храните, това е нормално, но не би било здравословно да се комуникират храни чрез нутриенти.

 [Мая Адам] Нека видим един пример за това, че фокусирането върху нутриент вместо върху храна може да ни обърка и дори да доведе до диета, която е опасна за здравето. В последно време много внимание се обръща на консумацията на твърде много въглехидрати.

[надпис: списание „Хранене“, критичен обзор „Диетичното ограничаване на въглехидратите като първа стъпка в управлението на диабета“]

[надпис: списание „Здраве“ – редакционна статия „Изненадваща връзка между въглехидратите и депресията“]

[надпис: корица на книгата „Зърнен мозък“ – „Изненадващата истина за пшеницата, въглехидратите и захарта – тихите убийци на мозъка“]

[надпис: корица на книгата „Пшеничен корем“ – „Махнете пшеницата, свалете теглото и намерете пътя към здравето“]

 Има редица популярни тенденции в диететиката, които ни карат драстично да намалим въглехидратите – дори до степен да намалим приема на свежи плодове. В същото време някои от тези нисковъглехидратни диети като че допускат неограничен прием на протеини и мазнини. Все пак диети с много високи нива на животински протеини и не съдържаща никакви пълнозърнести храни, както и недостатъчно плодове и зеленчуци, може да ни докара сериозни проблеми след време.

Категорията „въглехидрати“ всъщност включва широк спектър храни. Някои от тях са наистина важни за здравето, а някои могат да ко компрометират. Целите зърна – като кафяв ориз или овесени ядки – са въглехидрати,, които осигуряват на тялото ни надежден източник на енергия, а също така в същата храна имаме значително количество фибри, забавящи освобождаването в кръвта на глюкоза от храната.

 [надпис: Гликемичен индекс: ниво на кръвната захар (неутрално – средно – високо) / време (в червено – кръвна захар, в синьо – инсулин]

Гликемичният индекс на дадена храна е мярка за скоростта, с която глюкозата се освобождава в кръвта, след като е смляна. Пълнозърнестата храна като кафяв ориз или киноа води до по-бавно освобождаване на глюкозата и по-заглушен инсулинов отговор. От друга страна, храна с високо ниво на рафинирани въглехидрати като бял хляб или газирана напитка, предизвиква ускорено преминаване на глюкозата в кръвта и в отговор организмът произвежда голямо количество инсулин. Това е хормонът, който намалява кръвната захар. Сблъсъкът на глюкозата с инсулина предизвиква по-нестабилни нива на кръвната захар, поради което употребата на рафинирани храни и особено тези със силно обработени въглехидрати може до доведе до по-бързо възвръщане на усещането за глад и оттук – склонност към преяждане.

 Гликемичният индекс е по-нисък, когато храната съдържа фибри или когато тя се приема в комбинация с протеинови храни или с храни, съдържащи малко диетични мазнини.

 За хората, които се борят с теглото си или с кръвната си захар, приемането на храни с нисък гликемичен индекс е особено важно. Изборът на такива храни е добра идея и за всички нас. Затова, говорейки за въглехидрати в диетата, всъщност говорим за много широко семейство храни – някои може да са вредни за здравето ни в дългосрочен план, а някои го подкрепят. Да се научим как да предпочетем правилната храна във всяка хранителна категория е един от ключовете за дългосрочен успех.

 ПРОТЕИНИ

Богатите на протеини храни, в това число на животински и растителни протеини, са изключително разнообразни по своето качество и по дълговременното си въздействие върху здравето. Казват, че протеините действат като тухли в един строеж за немастните тъкани в нашето тяло и че изпълняват много други важни функции за тялото. Те подкрепят и имунната система, осъществяват и разнообразни други задачи в нашата физиология.

[надпис: „Роля на протеина в човешкото тяло“ – сигнализиране на клетките, мускулни тъкани, хормони, имунна функция, клетъчна структура]

 Съществуват 20 вида аминокиселини, изпълняващи всички тези функции, а 9 от тях са особено важни, „есенциални“. Тялото не може само да образува достатъчно количество от тях, така че разчитаме на храната, за да си ги набавим.

[надпис: „Аминокиселини“ – L-Валин, L-Левцин, L-Изолевцин, L-Треонин, L-Метионин, L-Лизин, L-Хистидин, L-Фенилаланин, L-Триптофан]

 Най-общо казано, животинските източници на протеин като риба и яйца доставят всички есенциални аминокиселини, при това в достатъчна концентрация. Затова тези храни са наречени „цялостни протеинови източници“. За разлика от тях, протеиновите източници от растения – като бобени, леща, ядки и соево сирене (тофу) – са по-скоро непълни източници на протеин. Може да ни се струва, че тъй като растителните протеини са непълни по хранителното си съдържание, те стоят по-долу от животинските. Но всъщност здравните ползи от обединеното действие на някои растителни с животински протеини, в идеалния случай няколко дни в седмицата, премахват риска от недостиг на есенциални аминокиселини.

 Растителните протеини могат да се комбинират с други храни, за да се осъществи цялостен аминокиселинен профил.

[надпис: „Комбинирани протеини“: семена+ядки+бобени+зеленчуци+зърнени=цялостни протеини]

 Всъщност много от традиционните комбинации на храни, като царевица и черен боб или ориз и леща, стъпват на принципа за обединяване на допълващи се протеини. Ястията, съдържащи вегетариански източници на протеин, съдържат и повече фибри при по-малко мазнини, особено наситени мазнини, в сравнение с ястията, съдържащи животински протеини.

[надпис: „Вегетариански протеини“: +фибри, – мазнини, – наситени мазнини; „Животински протеини“: -фибри, +мазнини, +наситени мазнини]

 Макар наситените мазнини да не са така вредни, както някога считахме, те все пак допринасят за увеличени нива на ldl-холестерола, ако ядем твърде много от тях. Затова, да намалим приема на червено месо например, все още е смислена идея.

 Най-общо казано, типичната западна диета съдържа повече животински протеин, отколкото се нуждаем за доброто ни здраве.

 [Майкъл Полън] Хората с много растителна храна, с растителна диета са по-здрави и живеят по-дълго от хората с месна диета.

 [Мая Адам] Така че, ако опитате нисковъглехидратна високопротеинова диета, важно е да обърнете внимание на видовете протеин, които ще консумирате – и в какви количества. Диета с високо съдържание на животински протеин, особено ако е нискокачествен протеин като преработено месо [снимка на салами] или на парчета месо с много мазнина [снимка на пържоли], може да бъде вредна за здравето дори ако води до бързо отслабване.

 Преработените меса често съдържат и нитрати с цел консервация, което може да увреди кръвоносните съдове и да допринесе за втвърдяване на артериите. Тези меса съдържат и много натрий, който допринася за високото кръвно налягане.

[надпис: етикет от кренвирши – „обработено с вода, сол, захар, натриеви фосфати, натриев абсорбат, натриев нитрит]

[надпис: холестерол 15 мг – 5%, натрий 250 мг – 10%]

 Най-разумните диети обикновено са тези, които ни препоръчват да ядем умерени количества висококачествени протеинови храни. Те следва да бъдат разнообразни като източници и да включват риба, както и много вегетариански източници на протеин, комбинирани за цялостност.

 ОРИЕНТАЦИЯ В СУПЕРМАРКЕТА

С нарастването на броя магазини, все повече хора имат достъп до основните съставки, от които имат нужда за прости здравословни храни.

 [Майкъл Полън] Друго препятствие е това, че готвенето би трябвало да следва фермерския пазар с органична храна, но това не се случва. Първото и ключово решение, ако се грижим за здравето ни, е да избягаме от преработените храни към истинската храна. Говоря за растения и животни в повече или по-малко естествено състояние вместо преработените неща като паста, брашно и подобни. Тези неща ги има в малко супермаркети, а там, където ги има, са някъде в дъното. Един от начините да пазаруваме е да се придържаме към крайните площи на магазините, техния външен периметър. Исторически, там се разполагат щандовете с месо, риба и мляко.

 [Мая Адам] Когато хората влизат в магазина, за да си купят нетрайни изделия като мляко или яйца, най-прекият път до тях обикновено е препречен от най-тежко преработените храни, например от корнфлейксове, чипсове или газирани напитки. В много държави, хранителният маркетинг днес е голям бизнес. Само в САЩ се изразходват милиарди долари за изграждане на лоялност към марката и за позициониране на високопреработените стоки на първо ниво по рафтовете, така че лесно да ги достигаме. Така става доста трудно да си тръгнем от магазина само с млякото и яйцата, заради които всъщност сме влезли.

 По тези причини не е зле да си правим предварителен списък с покупките още преди да тръгнем към магазина. И твърдо да се придържаме към този списък. Освен това, ако отидете на пазар тогава, когато сте гладни, рязко увеличава изкушенията за висококалорийни и силно преработени храни.

 [Майкъл Полън] Избягвайте централните „острови“! Там са трайните храни, а храната трябва да е жива и да може в крайна сметка да умира. Ако храната не умира, това трябва да ни безпокои – тя е прекалено преработена, хипо-преработена.

 [Мая Адам] Един от начините да разберем, че храната е хипо-преработена, е да погледнем броя на съставките, описани на опаковката. Храна с по-малко на брой съставки със сигурност е и по-слабо преработена. Освен това, ако разбираме значението на описаните съставки, това също означава, че храната е по-слабо преработена от тази, в която има нечувани от средния човек съставки.

[надпис: опаковка от сандвичи: 42 съставки / опаковка от йогурт: 2 съставки]

Помнете: храни без никакъв списък от съставки, например плодовете и зеленчуците, са най-добрият избор!

 ЕТИКЕТИ „Факти за храненето“

Хората се объркват, когато видят в супермаркета препоръки с „начин на експлоатация“ по опакованите храни. Преди да говорим за някои прости подсказки как да четем такива етикети, нека си спомним, че най-здравословните храни в магазина като пресни плодове и зеленчуци или едно филе от риба не се нуждаят от упътване за употреба…

 Една лесна стратегия за разумно хранене е да избягваме храни с такова упътване. По дефиниция, те са опаковани и по-преработени за разлика от пресните храни. Знаем, че повечето от нас понякога използват опаковани храни, затова е добре да знаем какво да гледаме и особено ако сравняваме две опаковани изделия. Нека се опитаме да взимаме информирани решения.

 На първо място, да имаме предвид, че етикетът „Факти за храненето“ не отразява съдържанието на цялата опаковка. Често в нея има ядене за повече от един човек, което би могло да е объркващо и подвеждащо. Аз видях миниопаковка с бананов кекс и си помислих – „Я, не е лошо. Захарта, мазнините и калориите са съвсем нормални“. После забелязах, че става въпрос за нарязани 5 парчета в опаковката – и че показателите касаят само 1 от тях. Като умножих по 4, етикетът вече не изглеждаше здравословен. По-надолу бяха описани общите калории, но това не е достатъчно, за да решим дали са добре за нас или не. Някои храни като авокадо или ядки съдържат много калории, но са много здравословни, ако приемаме разумни количества. Ако обаче намаляването на теглото е актуално за Вас и да речем сравнявате две опаковки с житен флейкс, описаните калории имат значение.

Следващото нещо, особено ако сравнявате житни флейксове за закуска, са фибрите в диетата. Диетичните фибри са важни за стомашно-чревното здраве, стабилизирането на кръвната захар и отлагането на усещането за глад. По тези причини, най-добре е да избираме житни с повече фибри.

 По-нататък, да обърнем внимание на захарта в корнфлейкса. Има убедителни доказателства, че модерната епидемия от затлъстяване и диабет поне отчасти се дължи на това, че се приемаме твърде много захар. За да превърнем захарта от грамове в чаени лъжички, просто разделете на 4, например 24 грама : 4 прави 6 чаени лъжички захар. Може да се учудите, че някои флейксове за деца съдържат пет и повече чаени лъжички захар за едно хранене.

 Да погледнем и общото количество мазнини в храната, както и тяхната разбивка по съдържание. Мазнините в преработените храни са по-малко здравословни от мазнините в растителните храни като тези в авокадото или ядките, в които са естествени и ненаситени. Наситените мазнини, които се съдържат в червените меса и маслото, могат да бъдат приемани, но в разумни количества. Трансмазнините, които обикновено са в преработените храни, трябва да бъдат категорично избягвани. През 2015 година в САЩ бе приет закон, който дори забрани на производителите да използват трансмазнини заради риска от атеросклероза и заболявания на сърцето.

 Добра идея е също така да избираме храни с по-малко натрий. Преработените храни съдържат много повече сол (натриев хлорид) от по-слабо преработените им версии.

[надпис: доматена паста със 160 мг натрий / домати с 6 мг натрий]

 Етикетите съдържат и списък с витамини и минерали, но той може да се окаже подвеждащ. Добавените минерали и витамини не превръщат храната в здравословна. Всъщност нездравословните храни съдържат добавени минерали и витамини, защото производителите знаят, че това увеличава продажбите и за потребителите, грижещи се за здравето си.

[надпис: плодови напитки и енергийни напитки с витамин А 25%, витамин C 80%, калций 10%, желязо 10%]

 Важно е да знаем как да разчитаме етикетите при сравнение между опаковани храни, но още по-ефективен начин да пазим здравето си е просто да ядем по-малко опаковани храни и да предпочитаме създадените от растения.

 ПРЕРАБОТЕНА ХРАНА

 Един от най-големите проблеми в типичната западна диета е фактът, че по-голямата част от нашата храна е рафинирана или високопреработена. Процесът на рафиниране премахва важни съставки като фибри, желязо и витамините Е. Производителите го правят по две причини: за да придадат по-мека текстура на крайния продукт и да удължат живота му по рафтовете. Силно преработената храна трае по-дълго в магазина – за гъбичките, например мухъла, тя не е така привлекателна като другата храна. Един преработен хамбургер мухлясва за много по-дълго време в сравнение с домашния, направен от естествени съставки.

 Въпросът е: ако дори плесените не искат да ядат силно преработените храни със слабо питателно съдържание, как те могат да бъдат здравословни за нас? Питателното съдържание на всяка храна директно е свързано със степента на разваляемост. Храните с ниска питателност (малко хранителни елементи) се развалят много по-бавно от богатите на елементи храни.

[надпис: диаграма „Рафтов живот и питателност на храните“ – „Хранителна плътност“ (от ниска за преработена храна и храна в кенове, нараства за изсушена паста и брашно, бобови, цели зърна, сурово и консервирано месо, кореноплодни зеленчуци, пловоде и зеленчуци, морска храна / „Рафтов живот“ 30 години за преработена храна, намалява по-нататък на 2 години за изсушена паста, 5 дни за охладено месо, 2 седмици за моркови, 1-2 дни за стриди]

 [Майкъл Полън] Един от най-добрите показатели за здравословна диета е дали е сготвена от човешко същество или от голяма корпорация. Причината е, че когато аутсорсваме приготвянето на храната ни към големите компании, те я готвят по определен начин, който не е много здравословен. Те използват в пъти повече сол, мазнини и захар – със сериозно влияние върху здравето. Те използват и възможно най-евтините суровини – техният бизнес модел е да започнат с най-евтината храна и да я преработят максимално, правейки привлекателни солта, мазнината и захарта.

 [Мая Адам] Мислейки за питателната плътност на храна е още един разумен начин да взимаме решения за храненето. Питателната плътност може да се определи като хранителната стойност (включително минерали, витамини и фибри), разделена на енергийното съдържание (калориите). Например: чаша от газирана напитка има много калории, без да ни дава хранителна стойност. Такива храни – с много калории и много ниска хранителна стойност – нваричаме понякога „енергийни“, с енергийна плътност. Питателната им плътност обаче е ниска.

 От друга страна, една връзка пресен спанак е пример за питателно плътен продукт. Хранителната му стойност е относително висока, сравнена с калорийното му съдържание.

 Когато хората казват за бързата храна, че е по-евтина от прясната, те често имат предвид това, че стойността на една калория в преработената храна е по-малка от тази в прясната храна. Това често е и вярно, тъй като силнопреработената храна има толкова много калории, че единичната стойност на калория е относително ниска. Но ако вместо това погледнем цената на храната за единица питателна плътност, то тогава – като купуваме по-малко калории с храна с висока плътност, ще имаме много по-добро използване на бюджета ни за хранене.

Насред сериозната епидемия от затлъстяване, да се избягват празни калории трябва да бъде на върха на нашите приоритети. Една от причините за многото калории в преработените храни е тази, че за да бъдат те продаваеми, се добавят значителни количества мазнини, захар и сол. По този начин те се превръщат във вкусни – при орязана хранителна стойност. Добавки като оцветители, изкуствени аромати, стабилизатори и други консерванти също се използват, за да подобрят опакованите храни и да поддържат илюзията за широк избор у нас като потребители, докато бродим сред магазинните островчета.

 И най-накрая нека знаем, че има преработени храни, които се представят за здравословни. Това са продукти със синтетични съставки, добавени след рафинирането и се прави, само за да изглеждат здравословни пред загрижения за здравето си потребител. Важно е да помним, че повечето питателни храни като да речем броколите, не идват в опаковки, които да ни казват колко са добри за здравето.

 След като много компании се конкурират за долари от храната, маркетингът е станал изключително сложен и технологичен. Всяка година се инвестират милиарди долари в маркетинг на преработени храни към нас и към нашите деца. В САЩ няма правила за това, кои храни могат да бъдат маркетирани към какви възрастови групи. Също така, колкото повече време децата ни стоят пред екраните, толкова е по-вероятно да бъдат изложени на хранителния маркетинг.

 Какво можем да направим?

Нека организираме контра-маркетинг кампания! Ние, родителите в света, имаме специален вид потребителски достъп, тъй като потребители са собствените ни деца. Докато те порастват, ние ги виждаме редовно и макар нашата кампания да не е така бляскава и цветна в сравнение с рекламите в света около тях, и нашата кампания може да бъде доста мощна.

Например: ако те виждат как ние обичаме плодове и зеленчуци, тогава ние рекламираме тези храни към нашите деца. Ако през повечето време избираме по-малко преработени храни и ако намираме начин да се отбием до места, в които храната расте или се отглежда по-близо до дома ни, тези наши действия вероятно ще имат въздействие върху техния избор в бъдеще. Ако наблизо има фермерски пазар, водете децата си там. Ако имате място до прозореца, засадете нещо, което по-късно можете да изядете заедно с децата си. И говорете с тях, обяснявайте им на разбираем за тяхната възраст език, че рекламите понякога правят нещата да изглеждат по-добре, отколкото са всъщност – и че рекламите погат да ни накарат да искаме неща, от които нямаме никаква нужда и които дори не са добри за нас. Показвайте им примери, нека бъдат забавни и добросърдечни. Опитайте да ограничите достъпа им до екранни реклами за преработени храни.

 Най-важното: нека те знаят, че имат избор. Че могат да използват този избор мъдро, за да бъдат здрави и щастливи.

[надпис: Когато говорим за реклама, производителите на храни следват стъпките на производителите на цигари]

През 1954 г. тютюневата индустрия плати, за да бъде публикувано „Честно изявление към пушачите“ в стотици американски вестници. В него се казваше, че тя е загрижена преди всичко за общественото здраве и обеща промени от добра воля.

Това бе една шарада, първа стъпка в координирана и продължила половин век кампания за подвеждане на американците спрямо катастрофалните последствия от пушенето и за избягване на политики, които биха навредили на продажбите. Последваха десетилетия с измами и действия, довели до загубата на живота на милиони хора. С надеждата, че историята на храните ще бъде написана по различен начин, тази статия ни предлага важни уроци, които да извлечем от тютюневия опит, за да препоръчаме действия от страна на хранителната индустрия.

 Промишлеността с преработени храни използва тактики, подобни на тези от тютюневите компании, за да противодейства на намесата от страна на общественото здраве. Тя изкривява резултатите от проучванията, подбира политици и здравни професионалисти, лобира срещу здравните реформи.

 В книгата си за своята борба с тютюневата промишленост, бившият член на Администрацията по храните и лекарствата FDA – Дейвид Кеслър изброява подобни и по-силни атаки, използвани от месната промишленост, за да обезсили хранителната регулация.

 С решение на Върховния съд по делото „Обединени граждани“ от 2010 г., на корпорациите се разрешава да изразходват неограничени средства за политическо лобиране и политическа реклама по време на избирателни кампании. Решението непропорционално увеличава правата на корпорациите да влияят върху изборния процес, в това число на избираните за политика в областта на здравеопазването. Ефектът за общественото здраве може да бъде катастрофален, например неограничени суми за антиреклама срещу кандидати, подкрепящи позициите на общественото здраве.

 Друга прилика между тютюневите и хранителните компании е въвеждането и тежкият маркетинг на „по-безопасни“ и „по-здравословни“ храни. Когато в началото на 1950-те години продажбите на цигари спаднаха в резултат на опасенията за здравето, индустрията въведе „по-безопасни“ цигари, за да предложи алтернатива на отказването от пушенето към загрижените за здравето си пушачи (източник: Къмингс, Браун и Дъглас, 2006 г.). Цигарите с филтър, продавани с изричното послание, че филтърът премахва опасните субстанции и едновременно с това съхранява аромата, бяха маркетирани агресивно. Тогава потреблението на цигари възстанови нарастващия си тренд и само за десетилетие цигарите с филтър вече се наложиха на пазара. За ирония филтърът на първия успешен бранд от цитгари с филтър – Кент, прибави към опита на пушачите още една опасна субстанция – азбеста във филтъра.

 Нека се обединим, нека говорим. „Ново! Вече с по-малко карциногени“?! А още по-добре, ако цигарата е „Направена от 100% органичен тютюн“. Звучи познато, нали?

Днес имаме „яйца с по-малко холестерол“ – нещо като цигарите с по-малко катран.

Рекламна кампания на KFC пък описа негърско семейство, в което майката казва на бащата „KFC сега има 0 грама трансмазнини“, а бащата извиква пред децата „Йе, бейби! Ехаа!“ и започва да дъвчи пърженото пиле със страст.

Компанията за корнфлейкс „General Mills“ ни казва, че вече има пълни зърна в един от своите продукти. Зрънчовците на“Kellogg’s“ вече се хвалят, че „предлагат фибри“ при същия запазен вкус.

 Съдията по дело от 1992 г. срещу тютюневата промишленост от област Ню Йорк Х. Лий Сарокин го каза добре: „Твърде често, при избора между физическото здраве на потребителя и финансовото благополучие на бизнеса, се предпочита укриване пред разкриване, продажби пред безопасност, пари пред морал. Кои са тези лица, които умишлено и тайно решават да изложат на риск купуващата публика единствено заради своите печалби и които вярват, че болестите и смъртта на потребителите явно е „разход“ по пътя им към собственото добруване?“

 Опитът с цигарите ни сочи колко могъщи са печалбите като мотиватор, дори с цената на живота на милиони и при неописуеми страдания. Той е и ясен индикатор, че когато на промишлеността се даде преимуществото на съмнението, това е капан.

 

Коментари