от Станка Стоянова, автор на Know How to Cook

Практиката да си нося храна за обяд не е нова за мен. Все още помня първия път, в който си занесох храна в офиса.

Беше преди 7-8 години. Бях започнала нов хранителен режим (с цел отслабване).

Реших, че е много добра идея да си нося храна в офиса, за да не прегрешавам и да не се чудя какво и къде да хапвам.

Помня колко дълго събирах смелост да попитам шефа ми дали има нещо против да се храня в офиса.

По онова време всички се хранеха навън. Много скоро и други колеги последваха примера ми и започнахме често да се събираме за обяд в една стая, която не използвахме.

Да носиш домашна храна в офиса отдавна не е срамно. Отдавна отмина този момент. Самият акт да си носиш храна, когато си извън дома, е признак на отговорност към себе си и храната, която даваш на тялото си. Макар и да звучи клиширано, храната е нашето гориво. Както подхождаме с внимание към горивото, което сипваме в резервоара на колата си, така трябва да сме взискателни и изискващи по отношение на храната, която консумираме.

Знам, че живеем в модерен свят. Имаме опция да отскочим в обедната почивка до близкото заведение за бързо хранене, до съседния хранителен магазин или да поръчаме храна от някой от многото сайтове за поръчка. Дали всеки път там можем да открием подходяща и качествена храна? Отговорът на този въпрос не е еднозначен и спорен, затова ще го пропусна.

Най-доброто нещо, което можем да направим за себе си и тялото си е да си носим качествена пълноценна храна дори когато сме извън уюта и комфорта на нашия дом

– за обяд в офиса, за междинна закуска в училище или когато ти предстои дълго пътуване с автобус, влак или самолет. Дали ще използваме плик, кутия, термос или буркан, това не е от съществено значение. По важно е качеството на храната, нейния произход и това, че отговаря напълно (надявам се) на нашите нужди, вкус и предпочитания.

У дома всички си носят храна за обяд, включително и детето. Това е едно от най-добрите решения, които съм взела за семейството си. Носенето на домашна храна има няколко предимства, от които не мога да се откажа с лека ръка.
* •    Спестява финансови средства

–  Домашната храна е много по-евтина, в сравнение с тази в заведения за хранене. Разходите за покупка на хранителни продукти малко се увеличават, но въпреки това разликата е в моя полза. Това е чудесен начин да спестя малко средства и да ги пренасоча в друга посока, например за по-качествени продукти, с доказан произход. Вкусната, здравословна, домашно приготвена храна е допълнителен бонус.

* •    Храната е с ясен произход

– Знам какъв е произхода на използваните продукти, защото ги избирам сама.  Не се притеснявам, че в близкото заведение ще ми сервират затоплен полуфабрикат вместо току що приготвен обяд, нито пък дали са били качествени продуктите, които са вложили или просто са избрали тези с най-ниска цена.

* •    Знаем как е приготвена храната ви

– наясно съм с всяка една съставка и подправка, с която е приготвена храната ми. Храната е приготвена и овкусена съобразно личните ми вкусови предпочитания. Няма шанс храната ми да плува в обилно количество рафинирана мазнина е минимален, да е поръсена обилно със съмнителна подправка с натриев глутамат или да е замърсена с глутен (имам глутенова непоносимост).

* •    Спазвам хранителния си режим

– Имам автоимунно заболяване и е наложително да спазвам персонализиран хранителен режим, който е подходящ за мен. Успехът на определен хранителен режим, особено ако се касае за такъв, продиктуван от здравословен проблем, е правопропорционален на стриктността на прилагането му. Ако например имате нетолерантност към глутен или лактоза, евентуално кръстосано замърсяване при хранене навън може да провокира неприятна симптоматика. Носенето на домашна храна е най-сигурният начин да спазвам стриктно хранителния си режим, да съм напълно спокойна за храната, която консумирам и да не се поддавам на моментни изкушения. Не бива да пренебрегваме и риска да не намерите подходяща храна в близкото заведение за бързо хранене или хранителен магазин и да останете гладни или пък да усетите неустоим глад за нережимна храна.

* •    Храня се с повече сезонна и локална храна

– За мен е приоритет в дневното ми меню да са включени множество сезонни и локални продукти. Носейки си храна за обяд, имам възможността и свободата да подбирам продуктите и да се храня разнообразно.

* •    Разполагам с повече време да се насладя на обяда си

– Често времето предвидено за обедна почивка е твърде кратко и се налага да хапваме бързо и на крак. За да бъде едно хранене пълноценно, да усвоим и разградим добре храната е важно да се храним осъзнато. Това означава освен да подбираме качествени продукти и да отделим специално време за хранене. Време, в което да се насладим на всяка хапка без да отвличаме вниманието си с други дейности – например четене на вестник, ровене в телефона или пък да хапваме, докато работим. Носейки си храна от дома, имам много повече време да се насладя на обяда си. Не се налага да чакам на дълги опашки, за да си купя обяд и по този начин спестявам допълнително време, което мога да посветя на самия акт на хранене.

* •    Изхвърлям по-малко храна

– Често се случва да остане част от вечерята, която обикновено прибирам в някои ъгъл на хладилника. Забравям за нея, а когато се сетя за нея вече е късно и се налага да я изхвърлям, защото не е годна за консумация. Често трансформирам остатъците от снощната вечеря в обяд за следващия ден. Много е бързо и лесно. Често приготвям за вечеря повече храна от необходимото, за да съм сигурна, че има какво да сложа в кутиите за храна утре. По този начин оптимизирам приготвянето на храна и минимизирам изхвърлянето на такава.

Да се храним с домашна храна извън дома е лесно. Нужно е само малко предварителна подготовка и планиране, за да се храним с качествена и полезна храна. Всички усилия се отплащат.

 

от Станка Стоянова,

авторът на Know How To Cook – Истории за вкусната и полезна храна

Коментари